Рени Митева – Италианска зима
Природата празнува тайнство.
Меки треви
танцуват между слънчеви зайчета.
Росата е с цвят на листа.
Февруарски великденчета
нацъфтели, като объркани мисли.
Сини,сини…
като далечни очи-
безброй пъти невзрени в мен.
Сини,сред откачено-зелена февруарска трева.
Италианската зима.
Тя седи на люлката
и се гърчи,
потънала в снежни въпроси.
Зима ли е,
щом не владее силата
да се вледени…
Да ме вледени…
Трепери от страшно безсилие,
простряно широко
в издънената и гръд.
Потреперва от мъка.
Гони една мисъл…
Една постоянна,
съпътстваща мисъл
за оня Юг,
който и праща великденчета
през февруари.
