Стоян Михайловски – Бог И Добродетелта

Яви се Добродeтелта Пред Бога И каза му: -Напразно ходя, Боже, по света, Напразно проповядвам обновление; не мога Души заспали да пробудя, мрачни умове Да осветля! И мойте трудове За да не сгинат без следа, на мене Е нужно мощно подкрепленье! – Върни се между земни племена и родове, Отвърна Господ. . . „Давам ти [...]

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Секира И Търнокоп

Един ръждясал Търнокоп, незнам къде забравен Попитал лъскава една Секира: — Що блести Всегда лицето ти? И аз съм от желязо уж направен, Защо не съм кат тебе гладък, чист, Лъчист? От где исхожда между нас Подобна разлика?… — Секирата тогаз Отвърнала: — Аз всекий ден отивам на гората, Сека дърва… Лъскавината В труда намервам [...]

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Злато и пламък

— Ах, колко се боя от грозний плам! — Заохкало златото. . . Чул пламъкът — и отговорил: — Знам Че многома в мен виждат въплощение на злото; Но мамят се: аз испълнявам блага рол в света! И ако ти владееш днес блескавина и чистота — Едничък аз можах да ти ги дам! *** Тегловници, [...]

Прочетете пълния пост »