Feeds:
Публикации
Коментари

Архив за категорията 'Моите стихове'

Малката чакалня на болницата беше препълнена. Личеше си, че параноя е обхванала всички. Той наблюдаваше, изучаваше околните, докато я чакаше. На диванчето до първи кабинет стоеше една възрастна двойка. Дядото нервно потропваше с крак, дали защото чакаха от много време, или защото бабичката му от 20 минути вече го мъмреше за мръсното му яке… По-скоро [...]

Прочетете пълния пост »

————————————————————————————————— Вчера случайно попаднах на някаква статийка (за съжаление не мога да я открия в момента, за да я споделя с Вас). Та в статийката се говореше накратко за това: ИНТЕРНЕТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПРЯН! и каузата се защитаваше с убедителни доказателства колко опасен бил, как агресията бликала на вълни и талази от него, как [...]

Прочетете пълния пост »

Дъжд вали. Небето плаче. Поникна цветето на мъката.

Прочетете пълния пост »

Колко Думи Трябват?

Понякога не стигат думите, за да разкажат любовта им. И само няколко са струните, а толкова е сложна песента им. Понякога не стигат думите, за да опишат и тъгата им. И само няколко са свещите, а колко мрачна е душата им. Кога ли ще им стигнат думите, за да разкажат любовта им? А може би [...]

Прочетете пълния пост »

Намерих, Изгубих…

Къде те изгубих? По пътя вървях от мрака засенчен, но ето че спрях… Къде те намерих? Бях спрял за минута… Минута за отдих, за размисъл миг… Изгубих, намерих, вървях и се спирах… И спирах, и плаках, вървях и те търсих… Обърнах се… О!Той,Животът бе свършил!

Прочетете пълния пост »

Раздялата

Тя каза: Искам те завинаги! Той каза: Завинаги е цяла Вечност! Тя каза: Имаш ме завинаги! Той каза: Нямаш цяла Вечност! Тя каза: Не, не си отивай! Той каза: Тръгвам! Вечността ти свърши!

Прочетете пълния пост »

Думите
Прости, сложни, подлози, сказуеми, казани, прошепнати…

Прочетете пълния пост »

Малката неромантична мисъл е, че сме се превърнали във вещи на вещите.

Прочетете пълния пост »

За неромантичната романтика или обикновени думи за простите неща….

Прочетете пълния пост »

СМЪРТТА Дъхът и ме докосва и изгаря като лятната слана цветята в мен попаря. Погледът и строг усещам, но очите и не виждам в сянката зловеща. Силният и зов ме кара да изтръпвам цяла, трепереща във дяволска отмала. Приближава се във черното си одеяние и има странно мрачно обаяние. Гласът и е нежен и непоколебим [...]

Прочетете пълния пост »

По-стари »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.