Малката чакалня на болницата беше препълнена. Личеше си, че параноя е обхванала всички. Той наблюдаваше, изучаваше околните, докато я чакаше. На диванчето до първи кабинет стоеше една възрастна двойка. Дядото нервно потропваше с крак, дали защото чакаха от много време, или защото бабичката му от 20 минути вече го мъмреше за мръсното му яке… По-скоро [...]
Архив за категорията 'Моите стихове'
Една любовна история по време на грип…
Публикувано в Неромантичната Романтика, tagged време, грип, една, есе, история, керанова, литература, лично, любов, любовна, надя, по, творчество на ноември 10, 2009 | Leave a Comment »
Моята Минутка За Размисъл …Или Колко Задръстени Можем Да Бъдем?
Публикувано в Неромантичната Романтика на юли 28, 2009 | 2 Коментара »
—————————————————————————————————
Вчера случайно попаднах на някаква статийка (за съжаление не мога да я открия в момента, за да я споделя с Вас). Та в статийката се говореше накратко за това: ИНТЕРНЕТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПРЯН! и каузата се защитаваше с убедителни доказателства колко опасен бил, как агресията бликала на вълни и талази от него, как някакъв [...]
Цветето На Мъката – Хайку
Публикувано в Неромантичната Романтика, tagged лирика, мъката, поезия, стихове, стихотворение, хайку, цветето на май 16, 2009 | 5 Коментара »
Дъжд вали.
Небето плаче.
Поникна цветето на мъката.
Колко Думи Трябват?
Публикувано в Моите стихове на май 16, 2009 | Leave a Comment »
Понякога не стигат думите,
за да разкажат любовта им.
И само няколко са струните,
а толкова е сложна песента им.
Понякога не стигат думите,
за да опишат и тъгата им.
И само няколко са свещите,
а колко мрачна е душата им.
Кога ли ще им стигнат думите,
за да разкажат любовта им?
А може би достатъчна една е:
Обичам те! Обичай ме!
Намерих, Изгубих…
Публикувано в Моите стихове на май 16, 2009 | Leave a Comment »
Къде те изгубих?
По пътя вървях
от мрака засенчен,
но ето че спрях…
Къде те намерих?
Бях спрял за минута…
Минута за отдих,
за размисъл миг…
Изгубих, намерих,
вървях и се спирах…
И спирах, и плаках,
вървях и те търсих…
Обърнах се…
О!Той,Животът бе свършил!
Раздялата
Публикувано в Моите стихове на май 16, 2009 | 1 Коментар »
Тя каза: Искам те завинаги!
Той каза: Завинаги е цяла Вечност!
Тя каза: Имаш ме завинаги!
Той каза: Нямаш цяла Вечност!
Тя каза: Не, не си отивай!
Той каза: Тръгвам! Вечността ти свърши!
За Думите
Публикувано в Неромантичната Романтика, tagged гума, дума, думите, подлог, прости, сказуемо, сложни на февруари 7, 2009 | Leave a Comment »
Думите
Прости, сложни, подлози, сказуеми, казани, прошепнати…
За Вещите
Публикувано в Неромантичната Романтика, tagged вещи, вещите, живот, мисли, неромантична, неща, обикновени, романтика, философия на февруари 7, 2009 | Leave a Comment »
Малката неромантична мисъл е, че сме се превърнали във вещи на вещите.
Неромантичната Романтика
Публикувано в Неромантичната Романтика, tagged вещите, думите, живот, живота, кратък, литература, лично, мисли, неромантичната, неща, обикновените, прости, роман, романтика, творчество, философия на февруари 7, 2009 | Leave a Comment »
За неромантичната романтика или обикновени думи за простите неща….
Смъртта
Публикувано в Моите стихове, tagged безнадеждност, мъка, отчаяние, поезия, смърт, смъртта, стих, стихотворение, сълзи, тъга на януари 21, 2009 | Leave a Comment »
СМЪРТТА
Дъхът и ме докосва и изгаря
като лятната слана цветята в мен попаря.
Погледът и строг усещам,
но очите и не виждам в сянката зловеща.
Силният и зов ме кара да изтръпвам цяла,
трепереща във дяволска отмала.
Приближава се във черното си одеяние
и има странно мрачно обаяние.
Гласът и е нежен и непоколебим
като на най-верният любим.
И чувам я да шепне тихо, [...]