Feeds:
Публикации
Коментари

Архив за категорията 'Моите стихове'

Малката чакалня на болницата беше препълнена. Личеше си, че параноя е обхванала всички. Той наблюдаваше, изучаваше околните, докато я чакаше. На диванчето до първи кабинет стоеше една възрастна двойка. Дядото нервно потропваше с крак, дали защото чакаха от много време, или защото бабичката му от 20 минути вече го мъмреше за мръсното му яке… По-скоро [...]

Прочетете пълния пост »

—————————————————————————————————
Вчера случайно попаднах на някаква статийка (за съжаление не мога да я открия в момента, за да я споделя с Вас). Та в статийката се говореше накратко за това: ИНТЕРНЕТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПРЯН! и каузата се защитаваше с убедителни доказателства колко опасен бил, как агресията бликала на вълни и талази от него, как някакъв [...]

Прочетете пълния пост »

Дъжд вали.
Небето плаче.
Поникна цветето на мъката.

Прочетете пълния пост »

Колко Думи Трябват?

Понякога не стигат думите,
за да разкажат любовта им.
И само няколко са струните,
а толкова е сложна песента им.
Понякога не стигат думите,
за да опишат и тъгата им.
И само няколко са свещите,
а колко мрачна е душата им.
Кога ли ще им стигнат думите,
за да разкажат любовта им?
А може би достатъчна една е:
Обичам те! Обичай ме!

Прочетете пълния пост »

Намерих, Изгубих…

Къде те изгубих?
По пътя вървях
от мрака засенчен,
но ето че спрях…
Къде те намерих?
Бях спрял за минута…
Минута за отдих,
за размисъл миг…
Изгубих, намерих,
вървях и се спирах…
И спирах, и плаках,
вървях и те търсих…
Обърнах се…
О!Той,Животът бе свършил!

Прочетете пълния пост »

Раздялата

Тя каза: Искам те завинаги!
Той каза: Завинаги е цяла Вечност!
Тя каза: Имаш ме завинаги!
Той каза: Нямаш цяла Вечност!
Тя каза: Не, не си отивай!
Той каза: Тръгвам! Вечността ти свърши!

Прочетете пълния пост »

Думите
Прости, сложни, подлози, сказуеми, казани, прошепнати…

Прочетете пълния пост »

Малката неромантична мисъл е, че сме се превърнали във вещи на вещите.

Прочетете пълния пост »

За неромантичната романтика или обикновени думи за простите неща….

Прочетете пълния пост »

СМЪРТТА

Дъхът и ме докосва и изгаря
като лятната слана цветята в мен попаря.
Погледът и строг усещам,
но очите и не виждам в сянката зловеща.
Силният и зов ме кара да изтръпвам цяла,
трепереща във дяволска отмала.
Приближава се във черното си одеяние
и има странно мрачно обаяние.
Гласът и е нежен и непоколебим
като на най-верният любим.
И чувам я да шепне тихо, [...]

Прочетете пълния пост »

По-стари »