Есен

Привет,гора, с венец обран от листопада!
Жълтеят се навред окапали листа.
Последни ясни дни,привет!Във траур страда
природата – със мен в съзвучие е тя.
Минавам замечтан по пустата пътека;
обичам тъй до мен да се процежда пак
последна светлина, сподавена и мека,
на слънчев лъч, огрял през гъстия клонак.
През късна есен тук природата е бледна
и аз потръпвам цял пред нейните очи:
отива си [...]

Прочетете пълния пост »

Аз Съм Птица – Рени Митева

Мога да виждам
отвисоко и отвътре.
Мога да прочета
дъното и многоточията.
Мога да нарисувам
вятър и отчаяние.
Мога да чуя
цъфтежът на върбите
и писъкът на есента…
Мога да дам душата си…
Сърцето…
Любовта си…
Мога да дам!
Да дам!
…
Но не мога да поискам
да летиш с мен.
…
А аз съм птица.

Прочетете пълния пост »

Моята Злина – Стоян Михайловски

Поисках лош да бъда…“Всичко – рекох – зло е
в това свърталище подлунно…
Човешкий бит несвършено тегло е,
съзнаниет играло е
на същество безумно…“
Да бъда зъл поисках…И съзрях случайно
невеста млада рожбата си да кърми
и да я милва и целува непрестанно…
И злобата ми се сломи!
Бел. играло – играчка
„Моята злина“. В сбирката „Железни струни“, 1890

Прочетете пълния пост »

Красота – Малина Николчева

Като вик,
като болка,
като полет
на мига в светлината,
в живота на песен,
на праскова в нежния мъх,
в мечтите – оазиси,
в лицето на облака,
в тревата с най-топлия дъх,
в тишината на залеза сънен,
в сълзата с ресницата бяла,
в златистия смях на дете,
в красота се прераждам.

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Бог И Добродетелта

Яви се Добродeтелта
Пред Бога
И каза му: -Напразно ходя, Боже, по света,
Напразно проповядвам обновление; не мога
Души заспали да пробудя, мрачни умове
Да осветля! И мойте трудове
За да не сгинат без следа, на мене
Е нужно мощно подкрепленье!
- Върни се между земни племена и родове,
Отвърна Господ. . . „Давам ти другар. Той се зове
Търпенье!”

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Секира И Търнокоп

Един ръждясал Търнокоп, незнам къде забравен
Попитал лъскава една Секира: — Що блести
Всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
Защо не съм кат тебе гладък, чист,
Лъчист?
От где исхожда между нас
Подобна разлика?… — Секирата тогаз
Отвърнала: — Аз всекий ден отивам на гората,
Сека дърва… Лъскавината
В труда намервам аз,
В труда стои, другарю мой, хубавината…

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Злато и пламък

— Ах, колко се боя от грозний плам! —
Заохкало златото. . .
Чул пламъкът — и отговорил: — Знам
Че многома в мен виждат въплощение на злото;
Но мамят се: аз испълнявам блага рол в света!
И ако ти владееш днес блескавина и чистота —
Едничък аз можах да ти ги дам!
***
Тегловници, тъз басня посвещавам вам.
На вашата съдба схванете смисълта.
Притиска [...]

Прочетете пълния пост »

Гарванът – Едгар Алън По

———————————————————————-
Гарванът – Едгар Алън По (Видео Клип)
———————————————————————-
Поезия В Музика И Картини – Видео Колекция
———————————————————————
Чаша Кафе Или Кой Е Най-Щастливият Човек На Света…
———————————————————————
В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен
над забравено познание – том със тайнствени слова.
Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа,
някой тихичко потропа на самотната врата.
„Гост – прошепнах, – вън похлопа на самотната врата.
Закъснял [...]

Прочетете пълния пост »

Миг-Рени Митева

И нужен ли е смисъл
на нещо
така обречено!
Така случайно…
И така съдбовно.
 
И нужни ли са думи!
Една мелодия,
която окрилява
и затихва…
И пак се ражда.
 
Трябва само време…
Но няма!
Трябва път… Но няма!
И после – сънища.
Серии.
И среща…
Онемяла…
В същата мелодия.
 
Не трябват мисли.
Само сетива…
Шест… Седем… Осем…
 
Не трябват часовници,
ни-календари…
Не трябва нищо.
За нещо така съдбовно.
И мелодично…
В някакво безвремие.
 
Едно безумство…
Токов удар…
В отрязан кадър…
В същата мелодия…
Без мисли…
Без надежди…
С [...]

Прочетете пълния пост »

Пол Верлен – Лунна Светлина

ЛУННА СВЕТЛИНА
Душата ти – един избран пейзаж,
където всички в луди бергамаски /Бел:/
летят, бушуват – маскарад блестящ,
но тъжни са под пищните си маски.
Възпяват с вечно модната тъга
страстта, живота хубав и мечтите,
Не вярват в щастието и сега –
и песента им слива се с лъчите.
с лъчите на печалната луна,
тъй че замират в парка глъч и трели
и водоскокът плаче [...]

Прочетете пълния пост »