Писък – Евтим Евтимов

Аз защо те превърнах във своя море,
тук, на шепата моя събрано,
да ми бъде едничко на мене добре,
а за тебе – каквото остане?
Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.
Само писък на гларус морето сънува.
О, защо обещавах ти вечния рай,
обещаван на толкова [...]

Прочетете пълния пост »

Птици На Разсъмване – Евтим Евтимов

Един нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.
Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.
Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.
Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън – [...]

Прочетете пълния пост »

Обичаш ме – Евтим Евтимов

Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

Прочетете пълния пост »

Ако знам, че обичта ще свърши…- Евтим Евтимов

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Прочетете пълния пост »

Рисунка – Евтим Евтимов

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но [...]

Прочетете пълния пост »

Когато В Черна Вечер Ставам Лош… – Евтим Евтимов

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.

Прочетете пълния пост »

Незавършено Посвещение – Евтим Евтимов

Жена на болката,
една жена,
жена, ах, колкото
земя една.

Прочетете пълния пост »

Като Изворче – Евтим Евтимов

Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.

Прочетете пълния пост »

Пред тебе все ще се прекланям, мила… – Евтим Евтимов

Пред тебе все ще се прекланям, мила,
пред тебе – силата и слабостта.
Отде получи тази земна сила,
за да окриляш в мене радостта?

Прочетете пълния пост »

Двеста Извора На Път Да Срещнеш…- Евтим Евтимов

Двеста извора на път да срещнеш,
жажда да те пари с огън черен,
изворите бели да отминеш,
мене между всички да намериш.

Прочетете пълния пост »