Feeds:
Публикации
Коментари

Архив за категорията 'Надя Кехлибарева'

Моите малки сполуки
нямат вече значение –
само наблизо птица да гука,
само да си до мене.

Прочетете пълния пост »

Един живот не стига
за хубостта да кажа всичко –
безбрай разцветки всяко цвете има.

Прочетете пълния пост »

Самота. Разрушителна скръб, която
застрашава всички нас.
Без родители, без любов, без приятели
да осъмнеш – камък гол – на земята
в непредвиден час.

Прочетете пълния пост »

Ще забравиш гласа ми. И моя смях.
Само аз ли се смеех
ту радостно, ту горчиво ?
Ще забравиш бях ли, или не бях
като пясъчник бял трошлива.

Прочетете пълния пост »

Кога долових защо пчелата
танцува с мака, едва разтворен?
Кога разбрах, че ти ме правиш крилата,
дори ако нося на шията си камък-умора?

Прочетете пълния пост »

Разбираме вече и двамата:
колко различна е всяка любов от преструвката.
Какво да си кажем? След тежки болки
понякога стига едната милувка.

Прочетете пълния пост »

Минути страшни, в които с нежна слабост те пазих
от чужда завист и кал,
от чуждия камък и мнимата жал -
за мен се превърнаха в празници.

Прочетете пълния пост »

…Вън събориха звездния кошер.
По стъклото слизат звезди.
Може би ти липсвам в объркани нощи.
Може би ме обичаш както преди.

Прочетете пълния пост »

Нека сложа ръка на твоите устни.
Нека двама сега помълчим.
Може скърбите да ни напуснат -
знам, че вятър отнася и лютия дим.
Знам, че може и късно
да достигнем светъл час.
Но защо целуваш моите пръсти?
Но защо внезапно и светло заплаквам аз?

Прочетете пълния пост »

Когато съм черна от много умора
и с никого вече не искам за нищо да споря…

Прочетете пълния пост »

По-стари »