Мога да виждам отвисоко и отвътре. Мога да прочета дъното и многоточията. Мога да нарисувам вятър и отчаяние. Мога да чуя цъфтежът на върбите и писъкът на есента… Мога да дам душата си… Сърцето… Любовта си… Мога да дам! Да дам! … Но не мога да поискам да летиш с мен. … А аз съм [...]
Архив за категорията 'Рени Митева'
Аз Съм Птица – Рени Митева
Публикувано в Рени Митева, tagged аз, българска, лирика, литература, митева, поезия, поетеса, поети, птица, рени, стихотворение, съм на юли 2, 2009 | Leave a Comment »
Миг-Рени Митева
Публикувано в Поезия / Poetry, Рени Митева, tagged време, думи, мелодия, миг, път, смисъл, съдбовно на май 10, 2009 | 1 Коментар »
И нужен ли е смисъл на нещо така обречено! Така случайно… И така съдбовно. И нужни ли са думи! Една мелодия, която окрилява и затихва… И пак се ражда. Трябва само време… Но няма! Трябва път… Но няма! И после – сънища. Серии. И среща… Онемяла… В същата мелодия. Не трябват мисли. [...]
Пътят-Рени Митева
Публикувано в Рени Митева, tagged душа, живот, остани, пътят, сърце, сянка, щастлива на февруари 5, 2009 | Leave a Comment »
Душата ми е тясна за това,което чувства. Остани… Щастлива съм, че в този живот имах един миг за теб! Гледай ме… Целуни ме… Остани… Сърцето ти е тъжно. Очите ти… Остани… Не отивай далече! Нямам това,което те връща. Аз съм сянка с празнина,вместо сърце. И бих те търсила… Търсила… Но… Аз съм сянка. Не ще [...]
Материал за сънища-Рени Митева
Публикувано в Рени Митева, tagged бриз, горски, дрямка, дъб, любов, треви, тя на февруари 4, 2009 | Leave a Comment »
Щурци и скорци… И тихи зелени треви. Бяла дрямка витае под короната на дъба. Глух горски бриз ме упойва и пилее косите ми върху лицето ти. Мини-капка любов трепка в окото ти. Тя ми е всичко.
Разстояния-Рени Митева
Публикувано в Рени Митева, tagged вярваш, душата, кажи, любов, море, плачеш, поезия, страдаш на февруари 4, 2009 | Leave a Comment »
Кажи ми как си? А аз съм тук. Вярваш ли? Бързаш ли? Плачеш ли? Страдаш ли? Гориш ли? А пее ли душата ти? Кажи ми как си? А аз съм тук. Трябваш ли? Виждаш ли? Чуваш ли морето? А нощта? Кажи ми как си? А аз съм тук. Успяваш ли да стоиш прав? Можеш [...]
След- Рени Митева
Публикувано в Рени Митева, tagged болка, вяра, вятър, душата, невидимо, образ, пепел, прах, рисунка, след на февруари 4, 2009 | Leave a Comment »
Недей,Вятърко! Това не е прах, а пепел… Пепел от нещо, на което държах… Безумно! Пепел от нещо, в което вярвах… Безрезервно! Спри,Ветре! Не разпилявай тази бездушна купчинка… Тя е последното, единственото нещо, което ми остана. Тя е рисунка, която може да говори, но мълчи. Тя е болката след… Тя е материализираният предишен страх. Тя е [...]
Италианска зима – Рени Митева
Публикувано в Рени Митева, tagged българска, зима, италианска, лирика, литература, митева, поезия, поетеса, рени, романтика, стихотворение на януари 30, 2009 | Leave a Comment »
Природата празнува тайнство.
Меки треви
танцуват между слънчеви зайчета.
Росата е с цвят на листа.