Аз Съм Птица – Рени Митева

Мога да виждам
отвисоко и отвътре.
Мога да прочета
дъното и многоточията.
Мога да нарисувам
вятър и отчаяние.
Мога да чуя
цъфтежът на върбите
и писъкът на есента…
Мога да дам душата си…
Сърцето…
Любовта си…
Мога да дам!
Да дам!
…
Но не мога да поискам
да летиш с мен.
…
А аз съм птица.

Прочетете пълния пост »

Миг-Рени Митева

И нужен ли е смисъл
на нещо
така обречено!
Така случайно…
И така съдбовно.
 
И нужни ли са думи!
Една мелодия,
която окрилява
и затихва…
И пак се ражда.
 
Трябва само време…
Но няма!
Трябва път… Но няма!
И после – сънища.
Серии.
И среща…
Онемяла…
В същата мелодия.
 
Не трябват мисли.
Само сетива…
Шест… Седем… Осем…
 
Не трябват часовници,
ни-календари…
Не трябва нищо.
За нещо така съдбовно.
И мелодично…
В някакво безвремие.
 
Едно безумство…
Токов удар…
В отрязан кадър…
В същата мелодия…
Без мисли…
Без надежди…
С [...]

Прочетете пълния пост »

Пътят-Рени Митева

Душата ми е тясна
за това,което чувства.
Остани…
Щастлива съм,
че в този живот
имах
един миг за теб!
Гледай ме…
Целуни ме…
Остани…
Сърцето ти е тъжно.
Очите ти…
Остани…
Не отивай далече!
Нямам това,което те връща.
Аз съм сянка
с празнина,вместо сърце.
И бих те търсила…
Търсила…
Но…
Аз съм сянка.
Не ще ме видиш,
ако се върнеш.
Не тръгвай!
Пътят е еднопосочен.
И никога…
Никога повече…
Остани…
Остани…
Остани сега!
Не си разбрал!
Това,
което нямаш
е тук.
То е в празнотата…
Остани…
В този живот…
Гледай ме…
Щастлива съм…
Целуни [...]

Прочетете пълния пост »

Материал за сънища-Рени Митева

Щурци и скорци…
И тихи зелени треви.
Бяла дрямка витае
под короната на дъба.
Глух горски бриз ме упойва
и пилее косите ми
върху лицето ти.
Мини-капка любов
трепка в окото ти.
Тя ми е всичко.

Прочетете пълния пост »

Разстояния-Рени Митева

Кажи ми как си?
А аз съм тук.
Вярваш ли?
Бързаш ли?
Плачеш ли?
Страдаш ли?
Гориш ли?
А пее ли душата ти?
 
Кажи ми как си?
А аз съм тук.
Трябваш ли?
Виждаш ли?
Чуваш ли морето?
А  нощта?
 
Кажи ми как си?
А аз съм тук.
Успяваш ли да стоиш прав?
Можеш ли да ходиш?
И спиш ли?
 
Кажи ми как си?
А аз съм тук…
Тялом.
Знаеш ли нещо за поезията на една любов…

Прочетете пълния пост »

След- Рени Митева

Недей,Вятърко!
Това не е прах,
а пепел…
Пепел от нещо,
на което държах…
Безумно!
Пепел от нещо,
в което вярвах…
Безрезервно!
Спри,Ветре!
Не разпилявай
тази бездушна купчинка…
Тя е последното,
единственото нещо,
което ми остана.
Тя е рисунка,
която може да говори,
но мълчи.
Тя е болката
след…
Тя е материализираният
предишен страх.
Тя е друго превъплъщение
на душата.
***
Тя е видим образ
на нещо невидимо…
На нещо било.

Прочетете пълния пост »

Италианска зима – Рени Митева

Природата празнува тайнство.

Меки треви

танцуват между слънчеви зайчета.

Росата е с цвят на листа.

Прочетете пълния пост »