Моята Злина – Стоян Михайловски

Поисках лош да бъда…“Всичко – рекох – зло е
в това свърталище подлунно…
Човешкий бит несвършено тегло е,
съзнаниет играло е
на същество безумно…“
Да бъда зъл поисках…И съзрях случайно
невеста млада рожбата си да кърми
и да я милва и целува непрестанно…
И злобата ми се сломи!
Бел. играло – играчка
„Моята злина“. В сбирката „Железни струни“, 1890

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Бог И Добродетелта

Яви се Добродeтелта
Пред Бога
И каза му: -Напразно ходя, Боже, по света,
Напразно проповядвам обновление; не мога
Души заспали да пробудя, мрачни умове
Да осветля! И мойте трудове
За да не сгинат без следа, на мене
Е нужно мощно подкрепленье!
- Върни се между земни племена и родове,
Отвърна Господ. . . „Давам ти другар. Той се зове
Търпенье!”

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Секира И Търнокоп

Един ръждясал Търнокоп, незнам къде забравен
Попитал лъскава една Секира: — Що блести
Всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
Защо не съм кат тебе гладък, чист,
Лъчист?
От где исхожда между нас
Подобна разлика?… — Секирата тогаз
Отвърнала: — Аз всекий ден отивам на гората,
Сека дърва… Лъскавината
В труда намервам аз,
В труда стои, другарю мой, хубавината…

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Злато и пламък

— Ах, колко се боя от грозний плам! —
Заохкало златото. . .
Чул пламъкът — и отговорил: — Знам
Че многома в мен виждат въплощение на злото;
Но мамят се: аз испълнявам блага рол в света!
И ако ти владееш днес блескавина и чистота —
Едничък аз можах да ти ги дам!
***
Тегловници, тъз басня посвещавам вам.
На вашата съдба схванете смисълта.
Притиска [...]

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Слънце и свeтулка

Мухата
Попитала светулката: — Защо страниш от нас?
От дневни зрелища що се боиш? —
Светулката отвърнала: — Виделината не ми додева;
И денем — както нощем — мирно си живувам;
Но слънце щом изгрей — не се познава
Че съществувам!
***
Напразно с игрословия детински
Днес всякакъв ритмач* се мъчи да блести;
Тъз глъчка ще изчезне без следа, същински
Поет щом се вести

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Орел и охлюв

На върха на една липа
Всрeд Стара Планина
Орелът съгледал гадинка нищожна,
Гърбата,
Рогата,
По-мръсна от зъмята,
От дявола по грозна…!
— Какво ли е туй нещо тука?
Извикал Царьт на въздуха;
А, виждам, охлюв! . . Игралото
На естеството*
Животец в една чурупка,
Подвижна кратунка,
Гневът, или смехът на Божеството . . .
Кажи ми, жалко ти творенье,
Как се покачи тъй високо ?
— С пълзенье! —
Извика
Рогатата гадинка.

Прочетете пълния пост »

Стоян Михайловски – Магаре и богомолци

Едно магаренце вървеше
Посред голям един пазар
И мъкнеше, в дисаги тежки,
Икони, кръстове и мощи,
Черковнослужителски товар …
Пред него сума  богомолци
Припадаха на колене. . .
И мислеше, горкото муле,
Че тази чест за него беше,
И почна гордо да реве, —
И взе да рита, да подскача,
Да се търкаля из кала …
Но няколко дебели сопи
Му дадоха да разумее
Кому се кланяше света [...]

Прочетете пълния пост »