Писък – Евтим Евтимов
Аз защо те превърнах във своя море, тук, на шепата моя събрано, да ми бъде едничко на мене добре, а за тебе – каквото остане? Но морето си тръгва нататък без зов, но… Има още
Аз защо те превърнах във своя море, тук, на шепата моя събрано, да ми бъде едничко на мене добре, а за тебе – каквото остане? Но морето си тръгва нататък без зов, но… Има още
Един нечакан от човека зов отвъд реката тъмна се обади. Необяснена никога любов сънуваха зелените ливади. Излизаха от мрака две по две, криле допрели, непознати птици. докосваха се с неми гласове като дошли… Има още
Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива, игра такава има в любовта, единият за влюбен се признава, а победен излиза след това. Но ти на безразлична се преструваш, без чувства като камъка бъди… Има още
Ако знам, че обичта ще свърши; ако знам, че тя ще се смали; ако знам, че гръм ще я прекърши; ако знам, че няма да боли; ако в нея дълго съм се лъгал… Има още
Отдавна на земята си родена, но аз отново днес ще те създам. Да бъдеш първата любов за мене, аз нови чувства ще ти дам. Ще ти предложа закъсняла среща и тя ще бъде… Има още
Когато в черна вечер ставам лош, когато се разкъсвам от въпроси, започвам да се питам посред нощ : Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ? А ти си моя… Има още
Жена на болката,
една жена,
жена, ах, колкото
земя една.
Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.
Пред тебе все ще се прекланям, мила,
пред тебе – силата и слабостта.
Отде получи тази земна сила,
за да окриляш в мене радостта?
Двеста извора на път да срещнеш,
жажда да те пари с огън черен,
изворите бели да отминеш,
мене между всички да намериш.