Златна русалка

Колко те чаках в нощи безлунни!
Колко ли плаках в копнежи безумни!
Кой похити ми очи невидени?
Бе ли русалка с коси разпилени?

Тя ли, разпуснала златни коси,
утрин те буди с желани целувки?
Устни докосва до твоите устни,
плът прилепила до твоята плът.

Тя ли, заплела в косите ти длани,
шепне ти думи, отдавна желани
и ти поднася във чаша кристална
сълзи да пиеш и тайна омайна?

Чаках те, чаках в нощи безумни!
Търсих те, търсих в сънища чудни!
Тръгнах си, тръгнах очи невидяла!
Златна русалка е тебе приспала!