Зимна Приказка

В чудна, приказна страна
вечна зима де цари,
чудна, приказна жена
рони стъклени сълзи!
В замък от сребро живее,
но не знае да се смее.
Във стени от огледало
виждала света във бяло.

Никъде неводещ път
бил за нея цял светът.
Нямало следи в снега…
Нямало звезди в нощта…

Само в свойто огледало
виждала гори във бяло…
Тишина от тях струи,
но защо ли тя не спи?!