Любимата – Младен Исаев

Погледни, в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни, в тая бяла гора
моя жив,  моя пролетен сън си ти.

Ти седиш на зеления бор,
снощи вечер изкъртен от бурята,
дишаш жадно планински простор
и дъха на смола от мурите.

Аз те гледам отблизо така:
на снега си пленително хубава!
Аз ти галя косите с ръка
и говоря смутено и влюбено.

От гората вали светлина –
ни мечта, нито пролетен сън си ти,
а за мене си ти под слънцето
просто земна, любима жена.