Сами – Надя Кехлибарева

Нека сложа ръка на твоите устни.
Нека двама сега помълчим.
Може скърбите да ни напуснат –
знам, че вятър отнася и лютия дим.

Знам, че може и късно
да достигнем светъл час.
Но защо целуваш моите пръсти?
Но защо внезапно и светло заплаквам аз?