Смъртта

СМЪРТТА


Дъхът и ме докосва и изгаря
като лятната слана цветята в мен попаря.
Погледът и строг усещам,
но очите и не виждам в сянката зловеща.
Силният и зов ме кара да изтръпвам цяла,
трепереща във дяволска отмала.
Приближава се във черното си одеяние
и има странно мрачно обаяние.
Гласът и е нежен и непоколебим
като на най-верният любим.
И чувам я да шепне тихо, властно:
„Ела при мен, тук за теб вече няма място“.
И искам да избягам, но не мога,
от безсилие свличам се безпомощна на пода.
Очите си затварям. Не поглеждам.
Но чувам стъпките и  и как ме тя усеща…
Навежда се над мен и призрачна ръка протяга,
душата ми във този миг от адски студ се стяга.
И тъмнината ме обсебва цяла и трябва да извикам,
но желязна примка гърлото ми впряга.
Безмилостна тъга в мен надига се и искам да и изкрещя:
„Махни се, отиди си, не убивай ме!“
Бурен вятър през мен преминава
и всичко светло и чисто в душата ми разрушава.
Агония обхваща ми сърцето,
духът ми моли се да имам сили
да събера парчетата изгнили.
Паметта ми в този миг велик не ми изневерява
и като на лента животът ми си преминава.
И виждам се невинна и ридаеща,
прегърната от свидни майчини ръце
и искам да и кажа колко я обичам,
но в мъгла изчезва любимото лице.
Споменът пренася ме на язовирен бряг
и чувам – бащиният глас ме гали пак.
Обръщам се в посока на гласа
и пак попадам в хладна тъмнина…
Вихрушката от мемоари я разпръсква
и ето – светлината от смеха на моето дете,
което там присъства.
Потапям се в очите и красиви
и чувствам се неизказано щастлива.
„Ела при мене, мамо!“ казва
и чудно цвете ми показва.
Сърцето ми разкъсва се от тази гледка мила
и искам там да съм дори насила.
Да гушна слабото и тяло,
което от скръб по мен е отмаляло.
Да докосна с грешни устни невинните разплакани очи
и всички сълзи в тях таз целувка магически да пресуши…
Но нямам сили вече да се вдигна,
надеждата от мен побягна и в съзнанието ми
погребален звън триумфиращо отекна.
И ето вече чувствам
кадифето на черното и одеяние
как изнуреното ми тяло
обгръща със желание.
Последно чувам крясъка и в захлас и думите и
„Добре дошла при мен, Смъртта се казвам аз“…