Внезапни Страхове – Надя Кехлибарева

На твоето рамо бях заспала.
И беше хубав съня.
Но блъсна прозорците хала.
И нещо небето ни каза с магическа светлина.

И гръм се разнесе.Неудържимо,
безмилостно рукна дъжд студен.
Дали не извиках:
– Добре, че те има
на тая среднощна планета, любими!
Добре, че дишаш до мен…