Думи По Телефона – Надя Кехлибарева

…Вън събориха звездния кошер.
По стъклото слизат звезди.
Може би ти липсвам в объркани нощи.
Може би ме обичаш както преди.

Гордостта ми щом стане умора,
ще потегля към теб през света голям.
Ще ме срещат потоци хора
по площади, където всеки е сам.
Ще ме стряскат очи, гласове, усмивки –
по-нетрайни от цвете. Жадни за власт.
Може би ще си мисля горчиво:
за човешката скръб е виновен и някой от нас.

Ако стигна до теб през света – разтревожен
от игри смъртоносни, от страсти сложни,
на трапезата твоя под късна звезда ще предложа
аз душата си вместо хляб…