За Две Ръце – Евтим Евтимов

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от тебе вдъхновени,
най – хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка,
и аз не зная как ще издържа…

при тая среща – ранна или късна,
на тоя огън – древен или нов,
ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни – било е от любов.