Пред тебе все ще се прекланям, мила… – Евтим Евтимов

Пред тебе все ще се прекланям, мила,
пред тебе – силата и слабостта.
Отде получи тази земна сила,
за да окриляш в мене радостта?

Започна ли над листа да се мъча,
започна ли да падам в пропастта,
ръцете ти – два бели лунни лъча –
отново ме издигат над света.