Претворяване – Евтим Евтимов

Превърнах в облак твоите коси
вятъра ги вдигна на високо;
превърнах аз очите ти в звезди
и те изгряха толкова високо;
превърнах аз ръцете ти в криле
и с птиците излитнаха високо;
превърнах те над себе си в небе
и ти сега си толкова високо!
Загубвам бавно твоите черти,
лицето ти, ръцете ти, очите
и повече не знам къде си ти –
при жълтите светулки на звездите,
при скритите зад облаци лъчи
или отвъд пространството – далече?
Над мене само вятърът бучи
и аз съм сам през тази вечер.
Защо не те превърнах в облак бял,
защо звезда-вечерница не станах?
Нагоре своите лъчи съм взрял,
ръцете ми нагоре са прострени
и викам: „Приземи се! Приземи!
Стани отново земна и гореща
и с пътищата свои ме вземи.
Аз искам да те виждам и усещам.“