Признание – Надя Кехлибарева

Минути страшни, в които с нежна слабост те пазих
от чужда завист и кал,
от чуждия камък и мнимата жал –
за мен се превърнаха в празници.

Сега не разпитвай – смутен и нарочно навъсен.
Сега заключвам за нежните думи уста.
Броил ли си колко неща
докрай разказваме само в съня си…