Добро Утро, Любов!

Добро утро, Любов!
Лъчът на твоя светъл лик дръпна перденцето на съня ми и аз се събудих, за да те позная.
Добро утро, Любов!
Колко дълго те търсех в сънищата си…Когато наскърбен заспивах, за да те сънувам, не знаех, че ти си била винаги до мен като майка край люлката на своето дете. Усмихната си чакала да се събудя, да протегна ръце, сърце, душа към теб, за да се слеем в Деня на Радостта.
Добро утро, Любов!
Прости ми, че толкова дълго те сънувах под тежките клепачи на объркания си живот.
Знаеш ли? Ти си същата…Познах те…
Аз тичах като дете след теб. Разговарях с теб чрез тревите, буболечките, цветята и птиците. Ти пишеше името си в небето, когато лъчите целуваха капките на дъжда, а аз се смеех от радост, без да знам, че Твоето Име е Любов, че ще те напусна, за да те търся.
И ето днес аз те намерих.
Търсих те в романите на живота, под микроскопа на знанието, в църквите пред опушените икони. Молех се на Бога да просветли душата ми.
И ето – аз се събуждам. В сърцето ми бълбука чистият извор на твоя живот. Полъхът на твоята нежност събужда пролетта у мен. Душата ми пее със сладкопойните птици, танцува като пеперуда от цвят на цвят, после се издига нагоре по седемцветната дъга – стълба от красота, за да стигне Храма на Твоята Светлина.
Дълго се лутах в лабиринтите на страстите и познанието, докато стигна деня на своето пробуждане.
И ето – аз те познах със сърцето си.
Добро утро, Любов!
Позволи ми да напълня ръцете си, сърцето си, душата си с твоята Светлина и да сляза там, където моите братя още те сънуват.