Самота – Надя Кехлибарева

Самота. Разрушителна скръб, която
застрашава всички нас.
Без родители, без любов, без приятели
да осъмнеш – камък гол – на земята
в непредвиден час.

Изумена, подведена от егоизъм-
в някой бог ако вярвах,
щях да моля така:
боже, падам пред тебе ничком –
боже, ето ти втората моя и първа риза,
но да може топла ръка
на човек, когото обичам,
да затвори накрая очите ми.

Самота. Победителка- скръб, която
застрашава всички нас.
Без родители, без любов, без приятели
да осъмнеш… Вик без отговор на земята
в непредвиден час.