Италианска зима – Рени Митева

Рени Митева – Италианска зима

Природата празнува тайнство.

Меки треви

танцуват между слънчеви зайчета.

Росата е с цвят на листа.

Февруарски великденчета

нацъфтели, като объркани мисли.

Сини,сини…

като далечни очи-

безброй пъти невзрени в мен.

Сини,сред откачено-зелена февруарска трева.

Италианската зима.

Тя седи на люлката

и се гърчи,

потънала в снежни въпроси.

Зима ли е,

щом не владее силата

да се вледени…

Да ме вледени…

Трепери от страшно безсилие,

простряно широко

в издънената и гръд.

Потреперва от мъка.

Гони една мисъл…

Една постоянна,

съпътстваща мисъл

за оня Юг,

който и праща великденчета

през февруари.