Сърдечен масаж и изкуствено дишане

Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.

Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /под, земя/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 – 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години – както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.
Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.
При спиране на дишането се провежда изкуствено дишане на мястото на произшествието. Необходимост от изкуствено дишане възниква след запушване на дихателните пътища, при мозъчни кръвоизливи, травматичен шок, поражения от електрически ток и други остри заболявания и травми.
Най-простият ефективен метод е изкуственото дишане уста в уста и уста в нос. Ефективността на този метод е несъмнена, тъй като въздухът, вдухван от оказващия помощ, съдър жа 16 – 18% кислород, което е достатъчно за обогатяване на кръвта на пострадалия. Изкуственото дишане се изпълнява по след ния начин: пострадалият се поставя по гръб, като главата му се отмята назад; дрехите му се разхлабват; при необходимост устната кухина и глътката се почистват от чужди тела /пясък, земя, повърната материя и други/. Желателно е да се отстранят налични протези. След почистването на устната кухина оказващият помощ застава отстрани на пострадалия и покрива устата и носа му с чиста кърпа или бинт; след като поеме дълбоко въздух той енергично го издишва в устата на пострадалия, като същевременно запушва носа му. При изпълнение на изкуствено дишане уста в нос по време на вдухването в носа се затваря устата на пострадалия. Ако след вдухването на въздух /15-20 пъти в минута/ гръдният кош на пострадалия се разширява, това означава, че в неговите бели дробове постъпва въздух. Издишването става пасивно за сметка на еластичността на гръдния му кош. По движението на гръдния кош може да се съди за ефективността на изкуственото дишане. То продължава до възстановяване на собственото дишане.

Публикувано от BG Outdoor Team