Среща – Младен Исаев

Прегърни ме, соколе мой!
Как те чаках в дълбоките нощи!
Ти дъхтиш на диви усои.
Прегърни ме…още, още…

Сладък мед от устата ми пий,
от устата на мъж недокосната,
на гърдите ми кротко заспи
като агне в ливадето росно.

До зори ще те галя така,
да е сладък сънят ти хайдушки.
Колко силна е твойта ръка
с тая огнена пушка!

Прегърни ме, соколе мой!
Как те чаках в дълбоките нощи!
Ти дъхтиш на диви усои.
Прегърни ме…още, още…