Открития – Младен Исаев
Живея,
изгарям,
греша,
сам диря пътеки и истини,
в бездънния космос-душа
откривам планети разлистени.
По пътя ми вихър вилня,
умряха фетиши
и идоли;
но ти не угасна, страна
с хайдушките дебри и ридове!
От тебе аз взех мъжество
в жестоките схватки
с вразите ни,
догдето едно зарево
не плисна билата гранитени…
Възкръсна от бездните ти
с рой ясни звезди върху челото.
В очите ти тъжни
блести
безумната дързост на смелите.
Живея,
създавам,
греша,
откривам планети разлистени.
И щедро раздавам душа,
на хората твоите истини.
1964
