Изповед – Младен Исаев

Аз искам да говоря откровено
с гласа на майка ми, добър и строг,
макар че мойто земно поколение
не вярва в нейния небесен бог.
Живеем в строго и сурово време.
Угаснаха лъжливи светила.
За поход пак звъни желязно стреме –
ведно да слеем думи и дела.
И аз от моето дърво откъсвам
най-зрелите и сочни плодове.
Какво? Нима за мен е вече късно
за подвизи, мечти и стихове?
Не ме напущай, живо вдъхновение,
на мойто време скъпа дан дължа:
изстрадани, пречистени творения,
без празни думи, клетви и лъжа.

1964