Васил Найденов – Молба

Ако останеш винаги в съня
чрез който те приех и те запомних.
Ако дочуеш някъде в дъжда,
как шепна аз, чрез тихия му ромон.

Припев:
Ще се завърне оня миг на трепет
на докосване и лудост,
и нека да остане оня час
от хилядите часове, които губим.

Ако след тежък грях, не ми простиш,
но в самотата, пак търсиш мене.
На нежността ми, ако ти, ти, ти не устоиш,
когато те погледна с очи зелени.

Припев:
Ще се завърне оня миг на трепет,
на докосване и лудост,
и нека да остане оня час
от хилядите часове, които губим, които губим!