Глина

Глина

Един от често използваните в строителството свързващи материали е глината. Тя е мека, изкопаема природна суровина с утаечен произход. Съществува като част от почвените слоеве на неголяма дълбочина. Състои се основно от глинести минерали като каолинит и монтморилонит. При смесване с вода образува пластична маса, която лесно се поддава на обработка и служи за направа на разнообразни по форма продукти. Когато изсъхне, глината запазва формата си, а след изпичане материалът става твърд. В зависимост от примесите си, глината има различни цветове и нюанси. Най-ценната глина, обаче, е бялата, наречена каолин. Разнообразие сред природните глини съществува и по отношение на съдържанието на пясък. По този показател те се делят на богати, средни и бедни глини. Богатите имат по-малко от 5% пясък, бедните – около 30%, а средните – обикновено не повече от 15%.

Глината има свойството да абсорбира водата до определен предел на насищане, след преминаването на който тя не е в състояние да попива или да пропуска водата през себе си. Заради това нейно ценно качество тя се използва за направа на насипни хидроизолационни слоеве в строителството. Материалите от глина издържат значителни нагрявания и имат малка топлопроводност. В зависимост от устойчивостта на глината към температурни въздействия, тя се дели на леснотопима, труднотопима и огнеупорна. Температурите им на топене са съответно – 1380, до 1550 и повече от 1550°С. Чистият каолин, например, се разтапя при температура, по-висока от 1750°С. Видовете глина от втората и третата група служат за суровини в производството на огнеупорни материали.

Когато използвате материали от глина, трябва да имате предвид склонността им към свиване и възможността за деформации при изсъхване. Не забравяйте да осигурите и необходимата защита от влага.

Може би най-разпространените строителни материали, направени от глина, са керамичните керемиди, тухлите и керамичните плочки във всичките им разновидности – теракота, фаянс, майолика, гранитогрес, клинкерни плочи и т.н.

Ще се спрем на някои стандарти, отнасящи се до строителни продукти от глина, т.е. керамични материали. Изискванията за глинени керемиди са описани в БДС 28-87, а повече информация за водопоглъщащата способност на керамичните плочки и възможността им за използване вън или вътре ще откриете в десет БДС, приети въз основа на ЕN 13006. В тях плочките са разделени на следните групи: A I, A II a, A II b, A III, B I, B II a, B II b и B III. Буквата А означава получаване на плочките чрез екструдиране, а B – чрез пресоване. Колкото по-малка е римската цифра на групата, толкова по-малка е водопоглъщащата способност на плочките и възможността им за използване навън е по-голяма. При малките буквени означения а показва по-малка водопоглъщаща способност от b. Познаването на тези стандарти е важно, когато избирате плочки според предназначението им и условията на експлоатация (вън, вътре, влажно, сухо, температурни амплитуди и т.н.). Определянето на твърдостта на повърхността на керамичните плочки по Моос става по БДС EN 101:1995. Може би ще е полезно да познавате и определенията, класификацията, изискванията и маркировката за подови и стенни керамични плочки, които са дефинирани в БДС EN 87.