Стоян Михайловски – Орел и охлюв

На върха на една липа
Всрeд Стара Планина
Орелът съгледал гадинка нищожна,
Гърбата,
Рогата,
По-мръсна от зъмята,
От дявола по грозна…!
— Какво ли е туй нещо тука?
Извикал Царьт на въздуха;
А, виждам, охлюв! . . Игралото
На естеството*
Животец в една чурупка,
Подвижна кратунка,
Гневът, или смехът на Божеството . . .
Кажи ми, жалко ти творенье,
Как се покачи тъй високо ?
— С пълзенье! —
Извика
Рогатата гадинка.