Стоян Михайловски – Слънце и свeтулка

Мухата
Попитала светулката: — Защо страниш от нас?
От дневни зрелища що се боиш? —
Светулката отвърнала: — Виделината не ми додева;
И денем — както нощем — мирно си живувам;
Но слънце щом изгрей — не се познава
Че съществувам!

***

Напразно с игрословия детински
Днес всякакъв ритмач* се мъчи да блести;
Тъз глъчка ще изчезне без следа, същински
Поет щом се вести