New Order – True Faith (Превод)

500 Песни С Превод

Paramore – Decode (Видео с ПРЕВОД)

Twilight (Здрач) – Една Невъзможна Любов – ПРОЧЕТИ ОЩЕ ЗА ФИЛМА

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

New Order – True Faith (Lyrics)
I feel so extraordinary
Something’s got a hold on me
I get this feeling I’m in motion
A sudden sense of liberty
I don’t care ’cause I’m not there
And I don’t care if I’m here tomorrow
Again and again I’ve taken too much
Of the things that cost you too much
I used to think that the day would never come
I’d see delight in the shade of the morning sun
My morning sun is the drug that brings me near
To the childhood I lost, replaced by fear
I used to think that the day would never come
That my life would depend on the morning sun…

When I was a very small boy,
Very small boys talked to me
Now that we’ve grown up together
They’re afraid of what they see
That’s the price that we all pay
Our valued destiny comes to nothing
I can’t tell you where we’re going
I guess there was just no way of knowing
I used to think that the day would never come
I’d see delight in the shade of the morning sun
My morning sun is the drug that brings me near
To the childhood I lost, replaced by fear
I used to think that the day would never come
That my life would depend on the morning sun…

I feel so extraordinary
Something’s got a hold on me
I get this feeling I’m in motion
A sudden sense of liberty
The chances are we’ve gone too far
You took my time and you took my money
Now I fear you’ve left me standing
In a world that’s so demanding
I used to think that the day would never come
I’d see delight in the shade of the morning sun
My morning sun is the drug that brings me near
To the childhood I lost, replaced by fear
I used to think that the day would never come
That my life would depend on the morning sun…

New Order – True Faith (Превод)

Чувствам се толкова необикновено…
Нещо ме кара
да продължа да устоявам…
Долових волята на това чувство…
Внезапно усещане за свобода…
Не ме е грижа,
защото аз не съм тук…
И не ме е грижа,
ако съм тук утре…
Отново и отново аз вземам
прекалено много от нещата,
които ти струват прекалено много…
Мислех, че денят
никога няма да настъпи…
Видях изгрева
в сянката на утринното слъце…
Моето утринно слънце е лекарството,
което ме връща близо до детството,
което загубих, заменяйки го със страх…
Мислех, че денят
никога няма да дойде…
Че животът ми зависи
от утринното слънце…

Когато бях малко момче,
малките момчета ми поучаваха…
Сега, въпреки че израстнахме заедно,
те се страхуват от това, което виждат…
Това е цената,
която всички ние плащаме…
Нашата най-ценна мечта
се превръща в нищо…
Не мога да ти кажа
накъде отиваме…
Предполагам,
че нямаше как да знаем…
Мислех, че денят никога няма да настъпи…
Видях изгрева в сянката на утринното слъце…
Моето утринно слънце е лекарството,
което ме връща близо
до детството, което загубих, заменяйки го със страх…
Мислех, че денят никога няма да дойде…
Че животът ми зависи от утринното слънце…

Чувствам се необикновено…
Нещо ме кара да продължа да устоявам…
Долових волята на това чувство…
Внезапно усещане за свобода…
Имахме шансове
да стигнем твърде далеч…
Ти отне времето ми …
и отне парите ми…
Страхувам се,
че сега ме оставяш в очакване…
В един толкова изискващ свят…
Мислех, че денят никога няма да настъпи…
Видях изгрева в сянката на утринното слъце…
Моето утринно слънце е лекарството,
което ме връща близо
до детството, което загубих, заменяйки го със страх…
Мислех, че денят никога няма да дойде…
Че животът ми зависи от утринното слънце…