Миг-Рени Митева

И нужен ли е смисъл

на нещо

така обречено!

Така случайно…

И така съдбовно.

 

И нужни ли са думи!

Една мелодия,

която окрилява

и затихва…

И пак се ражда.

 

Трябва само време…

Но няма!

Трябва път… Но няма!

И после – сънища.

Серии.

И среща…

Онемяла…

В същата мелодия.

 

Не трябват мисли.

Само сетива…

Шест… Седем… Осем…

 

Не трябват часовници,

ни-календари…

Не трябва нищо.

За нещо така съдбовно.

И мелодично…

В някакво безвремие.

 

Едно безумство…

Токов удар…

В отрязан кадър…

В същата мелодия…

Без мисли…

Без надежди…

С теб….