Атеистът И Лъвът – Пабло Куельо

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В Африка през гората вървял един атеист. Оглеждал се той наоколо и се възхищавал на всичко онова, което било създадено в „процеса на еволюцията“. „Какви потресаващи дървеса! Какви пълноводни реки! Какви прекрасни животни! И всичко това е възникнало съвършено случайно, без каквото и да било вмешателство отвън! Само слабите и глупавите, неумеещи да си обяснят живота и вселената, смятат, че всички тези чудеса са създадени от висше същество!“ – мислел си той.
Изведнъж зад него в храстите се чул шум. Бил лъв, който се готвел за скок. Човекът помислил, че може да се спаси с бягство, но лъвът за един миг го повалил на земята. И понеже нямало какво да губи, човекът възкликнал:“О,Боже!“
И тогава станало чудо – времето спряло, всичко наоколо потънало в мека светлина и се чул глас: „Какво искаш? Та нали през всичките тези години отричаше моето съществуване, убеждаваше другите, че ме няма, и наричаше творението ми „космическа случайност“? – „Бих бил лицемер, ако променя мнението си само защото ме грози опасност – отвърнал човекът. – Цял живот съм твърдял, че не съществуваш!“ – „Какво искаш от мен тогава?“ – попитал гласът.
Атеистът се замислил за миг и отвърнал: „Аз не мога да се променя,  но лъвът може! Затова умолувам Всевишния да превърне този див, хищен звяр в християнско животно!“
И в същата секунда светлината изчезнала, горските птици отново започнали да пищят, а реката продължила своя бавен ход. Лъвът застанал на лапи, свел гривестата си глава и промълвил: „Благодаря ти, Господи, за щедростта и за тази храна, която сега се готвя да изям…“

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––