Есен

Привет,гора, с венец обран от листопада!

Жълтеят се навред окапали листа.

Последни ясни дни,привет!Във траур страда

природата – със мен в съзвучие е тя.

Минавам замечтан по пустата пътека;

обичам тъй до мен да се процежда пак

последна светлина, сподавена и мека,

на слънчев лъч, огрял през гъстия клонак.

През късна есен тук природата е бледна

и аз потръпвам цял пред нейните очи:

отива си другар, с усмивката последна

на устни, чийто чар смъртта ще изличи.

И тъй ,със тиха скръб ,че млъкнаха в сърцето

надеждите безброй за бъдещия ден,

обръщам се назад и виждам туй,което