Tag Archive: стихотворение

Едгар Алън По – На Една В Рая

by

Ти бе радост за мене мечтана, ти бе всичко за мене в скръбта – като остров зелен в океана, като ручей звънтящ в самота! Ти бе храм сред цветя в ранна пролет- и… Има още

Бих набрала повече маргаритки…

by

Бих набрала повече маргаритки.. Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала. Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна – както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да… Има още

Аз Съм Птица – Рени Митева

by

Мога да виждам отвисоко и отвътре. Мога да прочета дъното и многоточията. Мога да нарисувам вятър и отчаяние. Мога да чуя цъфтежът на върбите и писъкът на есента… Мога да дам душата си…… Има още

Моята Злина – Стоян Михайловски

by

Поисках лош да бъда…“Всичко – рекох – зло е в това свърталище подлунно… Човешкий бит несвършено тегло е, съзнаниет играло е на същество безумно…“ Да бъда зъл поисках…И съзрях случайно невеста млада рожбата… Има още

Красота – Малина Николчева

by

Като вик, като болка, като полет на мига в светлината, в живота на песен, на праскова в нежния мъх, в мечтите – оазиси, в лицето на облака, в тревата с най-топлия дъх, в… Има още

Гарванът – Едгар Алън По

by

–––––––––––––––––––––––- Гарванът – Едгар Алън По (Видео Клип) –––––––––––––––––––––––- Поезия В Музика И Картини – Видео Колекция ––––––––––––––––––––––– Чаша Кафе Или Кой Е Най-Щастливият Човек На Света… ––––––––––––––––––––––– В полунощ седях приведен, отегчен,… Има още

Цветето На Мъката – Хайку

by

Дъжд вали. Небето плаче. Поникна цветето на мъката.

Пол Верлен – Лунна Светлина

by

ЛУННА СВЕТЛИНА Душата ти – един избран пейзаж, където всички в луди бергамаски /Бел:/ летят, бушуват – маскарад блестящ, но тъжни са под пищните си маски. Възпяват с вечно модната тъга страстта, живота… Има още

За Любовта…

by

В доброто старо време Любовта безкористно владееше света, поднесен със любов,букетът ярък бе равен с най-разкошния подарък: сърцето бе залог за ценността. А знаете ли вие трайността на чувствата взаимни в древността? И… Има още

Птици На Разсъмване – Евтим Евтимов

by

Един нечакан от човека зов отвъд реката тъмна се обади. Необяснена никога любов сънуваха зелените ливади. Излизаха от мрака две по две, криле допрели, непознати птици. докосваха се с неми гласове като дошли… Има още