Загубена – Дора Габе
Загубих се в най-тъмната гора.
Очите ми изсмука хладен ручей,
а моята другарка вече се прибра
и портите на своя дом заключи.
И сне от шията си скъп гердан,
пред сън зарови в пепелта главните.
Завиждаше на моя гъвкав стан
и на косите ми, и на очите…
Косите ми – играе вятър с тях,
заплита вечер, заран ги разплита
и гони през полето моя смях
като подплашен да се скита.
