Премълчаното – Надя Кехлибарева
Ще забравиш гласа ми. И моя смях.
Само аз ли се смеех
ту радостно, ту горчиво ?
Ще забравиш бях ли, или не бях
като пясъчник бял трошлива.
Ще забравиш ръцете ми тихи. Дори
медоносните мои думи
за ласка, за прошка.
Ще забравиш, че карах за теб да гори
богоравното слънце и нощем.
Ще забравиш кой от двама ни бе грижлив,
кой – нехаен към другия
в нашите празници къси.
Но ще помниш, ще помниш, додето си жив
как проплаквах в съня си…
