Под Люляка – Веселин Ханчев
Ръка в ръка дойдоха те и спряха
на люляка под цъфналата стряха
и люлякът добър ги приюти
та никой, никой да не ги смути.
Прегърнаха се те, под него скрити,
усмихнати, с цветчета по косите.
Вечерникът разнесе из нощта
и сладък дъх, и шепот на листа.
Ще минат дни на грижи, на раздели.
Под много стрехи те ще са живели.
Но няма да забравят за една –
за люляка край старата стена.
