Кратка История На Фармакологията

phama-pharmacology01Времето – този безпристрастен арбитър, е казало тежката си дума. От всички знайни и незнайни велики лечители Хипократ е удостоен с безсмъртната титла баща на медицината. Но всъщност корените на умението на човек да лекува човека трябва да се търсят много по-назад в миналото на Древна Гърция. Те датират още от праисторически времена, когато хората открили лечебните и токсичните свойства на различни растения  и животински продукти. Така от един общ извор тръгват и се развиват двата фундамента на изцелението – медицина и фармакология.
Развитието на земеделието преди 20 000 години дало тласък на създаването на по-специализирани методи за лечение. За основополагаща в това отношение се смята индийската система аюрведа, възникнала приблизително през 10 в.пр.Хр. От нея води началото си и друга легендарна лечебна система – тибетската. Тези първи знания и умения били предимно практически и се предавали като ценно наследство от уста на уста. С годините хората започнали да си обясняват някои факти и лечения и така, през…

  • 2735 г.пр.Хр. в Китай се появява първата Фармакопея – един от най-ранните писмени източници с лечебни рецепти.
  • 2600 г.пр.Хр. – в древни вавилонски ръкописи са описани близо 1000 растения и продукти, получени от тях. Някои се използват и до днес. Със сигурност вече е доказано, че Древен Египет, а не Древна Гърция, както се смяташе доскоро – е родината на медицината.
  • 1550 г.пр.Хр. – период, смятан за една от повратните точки в историята на медицината. Смята се, че от това време датират откритите при археологически разкопки медицински папируси Eberes Papyrus, които съдържат описание на около 700 лекарства от растителен, животински и минерален произход.
  • Около 4 г.пр.Хр. – в трактата си Corpus Hipokraticum Хипократ описва множество лекарства от растителен произход.
  • 2 г.сл.Хр – Гален започва да идентифицира и обработва растенията, като това е най-ранният пример  за контролиране на лекарствената чистота. Той създава технологии  за получаване на лекарствени перпарати, наречени по-късно Галенови препарати – galenica.
  • 5 в. – 12 в. – манастирите в Англия, Германия и Франция са основно местата, където се запазват медицинските знания.
  • 10 век – в Китай се заражда идеята за ваксинацията. Създател на първата ваксина обаче е френският химик Луи Пастьор, а първата противобясна ваксина е приложена на човек през 1885 г.
  • 17 век – появяват се първите аптеки в Европа.
  • 19 век – терапията и фармацията навлизат в качествено нов етап на развитие, при който започват да се прилагат химически чисти вещества, изолирани от растения. Дотогава за лечение се използвали главно необработени растителни и животински продукти. Този период е белязан от няколко ключови постижения: През 1806 г. е изолиран морфин, през 1820 г. – хинин, през 1859 г. е получена първата пречистена субстанция на аспирин. Извличането и прилагането на вече чисти субстанции изиграло голяма роля за изучаване на строежа и за получаването им по синтетичен път, както и за подробни фармакологични изследвания. То дало тласък и на медицинската химия, която започва активно да се развива преди 100 години.
  • 1878 г. – синтезиран е парацетамол – откритие, забравено за дълго време. Парацетамолът се появяна на фармацевтичния пазар чак през 1955 г.
  • 1908 г. – Пол Ерлих прави първите опити за модифициране на структурата на известно лекарство. Този метод се прилага след това от стотици учени и води до откриване на редица нови лекарства.
  • 1912 г. – открит е първият барбитурат (фенобарбитал).
  • 1916 г. – открит е хепаринът, който влиза в клиничната практика чак през 1935 г.
  • 1922 г. – първо инжектиране на инсулин на човек.
  • 30-те години на 20 век – Едуард Дойзи допринася много за определяне структурата на витамин К, за което през 1943 г. получава Нобелова награда.
  • 40-те години на 20 век – появяват се първите перорални антикоагуланти. Започва разработването на противотуморни лекарства.
  • От 40-те до 70-те години на 20 век – „златната ера на антибиотиците“. Началото е поставено със случайното откриване на пеницилина от шотландския учен Александър Флеминг през 1928 г., за което през 1945 г. е отличен с Нобелова награда.
  • 1943 г. – изолиран е първият аминогликозид (стрептомицин) за лечение на туберкулоза, за което Селман Ваксман получава Нобелова награда.
  • 1949 г. – австралийският психиатър Джон Кейд (John Cade) установява, че веществото литий намалява маниакалните симптоми при маниакално-депресивно заболяване.
  • 50-те години на 20 век – сър Джеймс Блек открива и въвежда пропранолола – неселективен бета-рецептор, смятан в онези години за революция в терапията на стенокардията. За работата си върху бета-рецепторите Джеймс Блек получава Нобелова награда перз 1988 г.
  • 50-те години на 20 век – в търсене на нов антихистамин е открит първият трицикличен антидепресант.
  • 1956 г. – открит е първият в света медикамент за успешно лечение на шизофренията.
  • 60-те години на 20 век – бифосфонатите започват да се използват за лечение на остеопороза, въпреки че първият от тях е синтезиран още през 1865 г.
  • 1964 г. – синтезирано е първото антиретровирално лекарство, което в средата на 80-те години започва да се прилага за лечение на ХИВ инфекция.
  • 70-те години на 20 век – в практиката са въведени първите Н2 рецепторни антагонисти за лечение на язва.
  • 1972 г. – изолиран е артемисин от листата на Artemisia annua – растение, използвано в Китай от хилядолетия за лечение на малария. Днес на базата на артемисина е създадено най-новото антималарийно лекарство.
  • 1975 г. – разработен е първият АСЕ инхибитор (каптоприл) – средство, широко прилагано и днес в лечението на сърдечносъдови заболявания.
  • 80-те години на 20 век – пояляват се първите статини за лечение на хиперхолестеролемия.
  • 90-те години на 20 век – създадени са първите биотехнологични продукти. На тази база в края на 20 век стъпват генноинженерните технологии, които създават бъдещето на терапията от ново поколение, а именно „точното лекарство за точния пациент“.